Еньовден

Еньовден. Къпане в роса, бране на билки по изгрев слънце

Вдъхновение за тази ни картина получихме от един от най-светлите празници в българския народен календар, свързан със славянските фолклорни традиции, а именно Еньовден, честван на 24-ти юни. По стар стил той съвпада с лятното слънцестоене на 21-22 юни, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Размер: 120 х 100 см
Материал: Акрилни бои върху платно
Не е налична. Свържете се с нас при интерес.




Each painting comes with a Certificate of Authenticity!



Картина Еньовден. Къпане в роса, бране на билки по изгрев слънце

Вдъхновение за тази ни картина получихме от един от най-светлите празници в българския народен календар, свързан със славянските фолклорни традиции, а именно Еньовден, честван на 24-ти юни. По стар стил той съвпада с лятното слънцестоене на 21-22 юни, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Има много точни съответствия в обичаите на всички славянски народи, свързани с отбелязването на този светъл ден. Според някои изследователи честванията на Еньовден датират още от времето на мистичните траки. България, като страна с вековна история, традиции и култура съвсем естествено пази и почита този специален ден и в много региони до ден днешен се изпълняват обреди и ритуали, завещани още от прадедите ни. Красотата на Еньовден се крие в българския дух, който се е запазил през дългите векове на развитие и повратности в историята. Необезпокоявани нито от времето, нито от действителността, традициите запазват своята мистична красота и навярно завинаги ще живеят по прекрасните земи на майка България.

Вярва се, че на Еньовден започва далечното начало на зимата.

Точно преди да ,,тръгне‘‘ към зимата слънцето се ,,окъпва‘‘ във водоизточниците, правейки водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магична сила. Смята се, че всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Затова решихме да изобразим върху платното си този така важен момент в посрещането на Еньовден.

Момата, съсредоточена върху менчето с вода и потопени китки, всъщност извършва ритуала ладуване. Традицията повелява, че за лечение и гадаене при залез слънце преди Еньовден се взима ,,мълчана“ вода от чист сладък извор (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магичната и сила). Момите оставят китките си през нощта преди Еньовден в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях, кой ще бъде бъдещият им жених.

На Еньовден в южнобългарските тракийски райони и сред тракийските преселници в Североизточна България, Добруджа, Бесарабия, Южна Русия се изпълнява българският народен момински обичай – Еньова буля. Еньова буля се нарича и основното обредно лице, което дава името на обичая. Това е малко момиченце, избрано според местната традиция, пременено като булка с дълга женска риза с широки ръкави и червена връхна дреха, наречена кават. Забулено с червено було, то носи венец от еньовче и други билки и е окичено с пендари. В ръката си задължително държи стръкове зеленина.

Обичаят има два обредни елемента – обхождане на селското землище и напяване на китки, свързано с гадаене за женитба, здраве и плодородие. Жените вдигат Еньовата буля върху раменете си и започват да обикалят селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят специални песни с мотиви за плодородие или женитба, а Еньовата буля размахва зелените китки в ръцете си. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от Св. Еньо здраве и плодородие, предпазване от градушки и други злини.

Смята се, че на Еньовден билките имат най-силна мощ и лечебна сила, особено на изгрев слънце.

Затова е най-добре да се берат именно по изгрев. Поверието повелява, че набраните за зимата билки трябва да са ,,77 и половина“ – за всички болести и за болестта без име. По-пунктуалните зрители на нашата картина могат да се уверят, че броят на нарисуваните растения на платното е точен. Избрахме да изобразим едни от най-емблематичните и лековити билки, растящи през този период по нашите земи, а именно – еньовче, лайка, жълт кантарион, бял равнец, джоджен, мащерка, невен, синя тинтява, влакнеста върбовка, магарешки бодил, синя и ливадна метличина, глухарче, стевия, синя жлъчка или цикория, здравец, жълта иглика, червена детелина, ранилист, паричка и пр. Момите сплитат венци, които окичват на главите си и заедно правят един голям празничен венец, през който по-късно всеки от селото минава за здраве и берекет.

Младите моми са пременени в бели ризи, наречени кошули с традиционни за различни краища на България шевици, към които сме подходили с излючително  внимание и сме изобразили в детайл. За нас българските шевици не са просто красива бродерия върху дрехите, а изкуство, завещано от предците ни с послание за здраве, любов и благоденствие и заслужават да се подхожда към тях с уважение и национална гордост. Освен, че българската шевица е една от най-колоритните на Балканския полуостров, в нея са закодирани различни символи за хармонията в света и човешкото поведение. Везбените орнаменти са част от българското народно творчество, което води началото си от древното изкуство на славяни и прабългари, обогатени от влиянието на други народи, с които българският етнос е имал допир през вековете.

Намира се сходство с културните традиции на народите от Тибет, Китай, Монголия, Средна Азия, Волжка, Дунавска България и др. А и с много други древни и далечни цивилизации като тази на инките, майте, ацтеките, сходството с които остава мистерия. Смята се, че произходът на много от мотивите е още по-древен – още през медно-каменната епоха. Везбените орнаменти са имали не само декоративен характер. Те са били свързани с отношението на човека към природата, към заобикалящата го среда и най-вече със семейството и рода му.

Винаги шевиците са били поставяни в крайните части на дрехата.

На края на ръкавите, върху бието, около шията и слънчевия сплит, върху главата и края на фустата или пояса. Причината е, че по този начин те имат защитна функция и охраняват видимите граници на тялото.

Решихме да пресъздадем в картината си и образа на чипровския килим, неизменна част от културното ни наследство. Искахме да съчетаем мощното енергийно излъчване, заложено в мотивите на българското килимарство и силния енергиен потенциал, който носят картините, като физически манифест на една артистична искра.

Канатицата е може би един от най-популярните символи и мотиви, които се използват в килимарството и по-конкретно в чипровските и котленските килими. Символът е много широко разпространен по света, но както много други символи пътят му, от където тръгва, може да бъде проследен и това ни връща на Балканите, където са открити най-старите примери. Ползва се като символ за бордюр, граница, ограда, пазител. Именно за това е съхранена вярата, че тя изпълнява апотропейна (защитна) функция и е използвана от нашите предци като средство за отблъскване на зли и нечисти сили. Поради тази причина, според нас е изключително благоприятно и на енергийно, а и естетическо ниво в дома да присъстват подобни символи с кодировки за просперитет, благоденствие, здраве, хармония и надежда.

Момите, които събират билки върху картина Еньовден, неслучайно са седем на брой.

Символично искахме да пресъздадем седмицата като свещено число за християнството. Седем са дните на седмицата, седем са цветовете на дъгата, седем са нотите, седем са Даровете на Светия Дух, седем дни на пост и молитва, седем са защитниците на християнството от седемте смъртни граха. Еньовата буля е осмият член на нашата магична компания. Осмицата символизира благополучие, изобилие, безкрайност и в християнството тя се свързва с възвърнатия рай, с Възкресението, с обновлението, с рождеството на Пресвета Богородица, с блаженството. След седем дни на пост и молитва, осмият е ден за изобилие, възстановяване и обновление.

Надяваме се чрез картината си да предадем чародейната сила, позитивна енергия и светлина, която носи Еньовден. Вярваме, че чествайки такъв светъл празник, човек не само се пречиства и зарежда духовно с надежда и вяра за утрешния ден, но и става част от нещо много по-голямо. Подсилва връзката си с българската култура и се свързва с родовата си и национална принадлежност. Нещо изключително важно е всеки да помни корените си и да ги почита. Колкото по-дълбоки и силни са корените на едно дърво, толкова по-устойчиво и плодородно е то. В тази връзка нарисувахме картина Еньовден като един своеобразен празник, едно веселие, което в основата си има за цел да почете българските традиции и култура и да напомни на всеки българин, че да си българин е преди всичко чест и гордост.

Сертификат за автентичност

Тази картина има Сертификат за автентичност, който ще бъде подписан лично от нас и ще получите с доставката.

This site uses cookies to offer you a better browsing experience. By browsing this website, you agree to our use of cookies.