Реалният живот и шахът си приличат учудващо много и често се подчиняват на едни и същи закони, и именно това ни заинтригува и подтикна на нарисуваме тази картина. Както и в шаха, понякога трябва да се правят жертви, в името на по-голяма цел. Както и в шаха, трябва да опознаеш чуждата логика и начин на мислене, за да съумееш да предвидиш ходовете на противника.
Както и в шаха, един невинен ход може да промени коренно изхода на събитията и затова трябва да подхождаме с мисъл и внимание във всяка ситуация.
Както и в шаха, не винаги царят е най-могъщата фигура в играта.
Той може да е главата, но царицата е шията и съответно тя командва движението му. В шахмата тактиката се концентрира основно върху краткосрочни действия – толкова краткосрочни, че могат предварително да бъдат изчислени от играча. Максималната дълбочина на изчислението зависи от способностите на шахматиста. В спокойните позиции не е възможно многоходово предвиждане, защото там на всеки ход има голям брой възможни и приемливи отговори, докато в „тактическите“ позиции с ограничен брой силни варианти е възможно изчислението на много дълга поредица от ходове. Такива ходове често се наричат „форсирани“, защото са безусловно най-силни и играчите не могат да предпочетат друг ход. Или иначе казано, късметът може да се окаже не толкова непредсказуем и успехът, не толкова случаен.
Всичко, което трябва да направим е да бъдем малко по-наблюдателни, малко по-решителни, малко по-интелигентни и като цяло да приемаме всичко като на игра, игра на шахмат. В картината фигурите са в момент на очакване. Очакване какъв ще е следващия ход на противника, така че мислете бързо, защото ,,топката е във вашето поле“. А, между другото, увлечени в картината, май не забелязахте, но шах… и мат.